Прекарваме близо 90 процента от времето в затворени помещения. Затова сградите, в които живеем, работим, учим, общуваме, са нещо повече от четири стени и покрив. Те са пространства, които до голяма степен влияят върху начина, по който се чувстваме.

Но една голяма част от сградите далеч не отговарят на нуждите на обитателите си. Нещо повече, заради липсата на интелигентни системи, които се адаптират към изискванията на хората, те биха могли да окажат негативно влияние върху настроението, производителността, дори здравето ни. Да не говорим за растящите разходи за електричество, отопление, охлаждане и други, пред които са изправени много собственици на сгради и фасилити мениджъри.

Умните технологии преобръщат играта. Дигитализацията помага да се трансформират сградите от пасивни, скъпи структури в гъвкави организми, които си взаимодействат, учат и се адаптират към променящите се нужди на обитателите. Те активно допринасят за повишената производителност и комфорт на обитателите. Същевременно те помагат на операторите и собствениците да събират и анализират данни, за да направят необходимите изводи, подобрявайки представянето на сградите, а с това и приходите. Всичко това идва на фона на драматично променящата се роля на фасилити мениджърите и собствениците на сгради. Фокусът се измества от наблюдение на сградните системи и съоръжения към увеличение на оперативната ефективност, намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на преживяването за обитателите.

Съвременните системи за управление на сгради – (BMS) са ключов елемент в трансформацията на една сграда от пасивна в умна. Те представляват интегрирани решения, ориентирани към максимално ефективното управление на сградите на базата на съвместната работа на всички налични инсталации. Това включва: ОВК системи (отопление, вентилация и климатизация), осветление и слънцезащита, системи за отчет и разпределение на енергийните разходи, пожарна и аварийна безопасност, системи за сигурност и контрол на достъпа, системи за управление на активите и други.

На фона на напредъка на дигитализацията и навлизането на нови технологии във всички сектори обаче близо 99 процента от днешните стради не са „умни“. Макар в немалко от тях да има инсталирани системи като видеонаблюдение, пожароизвестяване и други, те далеч не позволяват да се разгърне пълния им потенциал и да се извлече максимума от една сграда в дългосрочен план.

Въпреки безспорните предимства, мнозина собственици и инвеститори си задават въпроси като: „ама няма ли да ми излезе много скъпо да направя сградата ми „умна“? Или: „Нали имаме система за видеонаблюдение и пожароизвестяване, защо ми трябва нещо повече?“. Или пък: “Сградата ми е стара, няма как да стане „умна!”

Ето 5-те най-популярни мита за „умните“ сгради:

1. Умните сгради излизат скъпо

Нищо подобно. Инвестициите в технологии за интелигентни сгради обикновено се изплащат в рамките на 1 до 3 години, като осигуряват спестяване на енергия и повишена оперативна ефективност.

Всички данни се събират и анализират, за да се намалят енергийното потребление и оперативните разходи – и в крайна сметка да се стимулират обитателите й. Интегрирането на умни технологии, включително BMS, мобилни приложения, базирани на облака системи, изкуствен интелект (AI), платформи за сътрудничество, позволява да се постигнат радикални подобрения, гарантирайки бърза възвращаемост на инвестициите под формата на значителни спестявания и повишена производителност.

2. Умните сгради единствено пестят енергия

Да, повишената енергийна ефективност е основна характеристика на умната сграда. Но автоматизацията и дигитализацията осигуряват много повече! Една интелигентна система за управление на сгради може да открие малки отклонения в работата на оборудването и да задейства сигнал за корекции или ремонти за оптимизиране на производителността.

Постоянната поддръжка удължава живота на оборудването, като по този начин се намаляват разходите за основен ремонт или подмяна. Нещо повече, интелигентите платформи за управление на сгради могат да предотвратят пълен срив на някоя ключова система, което може да се окаже, в най-добрия случай, неприятно, а в най-лошия – животозастрашаващо, ако става дума например за болница или критична инфраструктура.

3. Само нови сгради могат да бъдат умни

Това съвсем не отговаря на истината. Факт е, че по-старите сгради често са по-малко ефективни и всъщност могат да се възползват дори в по-голяма степен от съвременните технологии.

Някои от най-интелигентните сгради в света съвсем не са нови, но тяхната модернизация и дигитализация се отплащат с впечатляваща възвращаемост на инвестицията в умни технологии. След мащабна и продължителна реновация например емблематичната Емпайър Стейт Билдинг е намалила потреблението на енергия с около 40%, спестявайки на собствениците й повече от 4 милиона долара всяка година. В допълнение подобренията са изиграли роля в привличането на висококачествени наематели, увеличавайки добавената стойност.

4. Умната сграда е излишна “екстра”

Напълно погрешно! Многобройни проучвания показват, че ползвателите на умните сгради, било то офиси, производствени съоръжения, логистични паркове, хотели, болници и други, оценяват високо предимствата на технологиите. Тази тенденция се засили още повече заради пандемията от COVID-19, когато темата за сигурността и безопасността излезе на преден план.

Интелигентната сграда насърчава удовлетвореността на служителите и повишава производителността. Внедрените умни технологии оказват директно влияние върху ключови фактори за благосъстоянието на обитателите – напр. качеството на въздуха, адаптивното осветление, усъвършенстваният топлинен комфорт, гъвкавостта, свързаността и не на последно място – сигурността. Така че умната сграда не само допринася за енергийната ефективност – тя има голям принос за цялостния корпоративен успех.

5. Умните сгради са твърде сложни за управление

Не, това далеч не е така! Всъщност, вярно е точно обратното. Една сграда, в която е налична съвременна система за управление, е по-лесна за експлоатация и поддръжка, отколкото такава, в която липсват автоматизирани системи. Една интелигентна система за управление на сгради може да изпълнява всякакви задачи, спестяващи време и пари, например да събира информация от всички останали подсистеми, да интегрира приложения за управление на работни процеси, да предупреждава за проблеми с оборудването, да регулира топлината или климатизацията, да предоставя данни за ремонт и поддръжка на оборудване и още много други изключително полезни функции. И всичко това, съчетано с лесно, бързо и интиутивно управление!

В заключение – интелигентните технологии за проектиране и управление на сгради все повече ще се превръщат в императив за всички собственици и фасилити мениджъри, които искат да подготвят своите активи за бъдещето. Според проучване на Juniper Research броят на сградите, интегриращи интелигентни технологии в световен мащаб, ще достигне 115 милиона през 2026 г., спрямо 45 милиона през 2022 г.

Този ръст от повече от 150% отразява нарастващото търсене на енергийна ефективност и икономии от страна на бизнеса на фона на все по-високите изисквания на обитателите им за гъвкавост, свързаност и удобство.

Автор : Румяна Парушева

Siemens Bulgaria